Добре дошли в нашия сайт

Нито прочутите клисури на Олиул в Прованс, нито дефилето Пинкарбо в Испания, нито Алпите, нито Пиринеите, нито най-дивните планини в Тирол и Швейцария, притежават нещо, което би могло да се сравни с това, което видях в България при Белоградчик. 1841 г., академик Жерам Бланки
"Какво, Швейцария ли ще ми каже някой, че да го цапна през устата". Алеко Константинов

Забележителности

 
Пещера "Козарника"- Археолозите доказаха, че Европа започва от Белоградчик

От къде започва Европа? Кога запърви път човешки крак стъпва на нашия континент? Това евъпросът, който още мъчи археолози и историци. Най-ранният период от развитието на човешкия вид се наричапалеолит. Според мнението на учените два са възможнитепътища, по които предците ни са дошли в Европа - презГибралтар в Испания или през Дарданелите на Балканскияполуостров. Защото поне засега се смята, че прародината насъвременния човек е Африка. Това става някъде преди около 3-4 милиона години, след което започва разселването към вЕвразия, а по-късно и към другите континенти. Доскоро сесмяташе, че това се случва през Испания - в склона Леон и взалежите Орсе има артефакти на 1,2 млн. години...

Сензационните находки в Козарника

Последните находки на археолозите праисторици в пещерата Козарника край Белоградчик обаче промениха това схващане. Те представиха неоспорими доказателства, които след доста дълъг дебат са приети от международната археологическа общност. А именно - че тук има данни за човешко присъствие отпреди около 1,6 млн. години, а вероятно и по-рано!

Прапрапрадядото на европееца

Разкопките в Козарника започват през 1996 г. и са организирани от Националния археологически институт на Българската академия на науките в София и Института за геология и праистория на квартернера в Бордо. Техни ръководители съответно от българска и френска страна са Николай Сираков и Жан-Люк Гуадели. Откритото от тях досега разкрива една къснопалеолитна култура, съществувала 37-34-ото хилядолетие пр.н.е. Тя значително се различава от нейните съвременни находки в Темната дупка и Бачо Киро, като показва сходства с култури, разпространени в Западна Европа, но с няколко хилядолетия по-стара. Пещерата е обитавана през средния палеолит, но истинската сензация дойде от най-долните пластове. Те са датирани на възраст от преди 1,6 милиона години. В тях е открит зъб на представител на рода Homo, може би Homo erectus - най-старото сведение за присъствие на хора в Европа!

Костите с резки

Много емоции предизвиква и друга находка от раннопалеолитните пластове в пещерата Козарника. Това са няколко кости, датирани от преди 1,2-1,4 милиона години, по които има нанесени поредици от резки. Според археолозите, извършващи разкопките, те са направени умишлено, а не са случаен резултат от обработката на месото на животното. Тази хипотеза е доста смела, тъй като според преобладаващото схващане способността за символно мислене се появява едва при Homo sapiens преди 50 хиляди години. Но кой знае...

Балканската врата

Наистина ли праисторическият човек е дошъл в Европа от Балканите? Възможно ли е регионите от Балканския полуостров да са първите места, където е стъпвал кракът на праисторическия човек, вместо сочения за врата към Европа Гибралтарски проток? Според Жан-Люк Гуадели България действително е един от най-естествените маршрути, откъдето може да е преминал в Европа праисторическият човек. Идвайки от Африка, първите хора по-лесно са можели да стъпят в сърцето на Европа през Босфора, след което да са пресекли река Дунав през пролома Железни врата, намиращ се между Румъния и Сърбия, заяви Гуадели в свое интервю за АФП. Много е възможно именно по този начин нашият праотец, тласкан от естественото си любопитство и в търсене на благоприятен климат и природни условия, да е дошъл на Европейския континент, идвайки от България. Това потвърди и преподавателят в университета в Тулуза Жан-Клод Льоблан, допълвайки: "Трябва да променим нашите концептуални системи и методи по този въпрос".

Тайните на пещерата

Теорията за преминаването на праисторическия човек през Гибралтарския проток е конструирана и оформена от западноевропейски учени на основата на богатите археологически находки, открити в Западна Европа. До тези открития не се стига нито лесно, нито бързо. Николай Сираков и неговият френски колега Гуадели са поддържали контакт в продължение на близо 20 години, преди да вземат решение за започване на разкопките в пещерата през 1996 г. Най-абсурдното е, че за тайните на Козарника се знаело още през 1920 г. Пещерата е регистрирана като потенциален обект в записките на известния български археолог праисторик Рафаил Попов. Но липсата на средства за провеждане на задълбочено изследване и разкопки е причина и за неосъществените научни открития.

Първият календар

Издълбаните и назъбени парчета кост, открити в Козарника, водят учените до заключението, че първите обитатели на пещерата са можели да изразяват чрез скулптури абстрактни понятия, а за броене най-често са използвали метода на резките. Животинските кости с издълбани върху тях успоредни линии сочат, че първите хора са отброявали дните. Изследванията върху тези линии сочат, че те са правени в периода на каменната ера. Резките са били твърде прецизни, за да бъдат сметнати за случайно направени върху костта при отделяне на месото на животното, коментират специалистите.

Въображението на предците

Въпреки направените открития учените все още имат разногласия около това как древните хора са изразявали абстрактни понятия. За разлика от други пещери в Западна Европа, където има рисунки, смятани за символичен израз на мисли и събития, в Козарника такива не са открити. Но тяхната липса не поставя под въпрос способността на праотците ни да мислят абстрактно, смята Жан-Люк Гуадели. Това се доказва и от сечивата, изработени от кремък, камък, а също така и от кост.

Ловните лагери

Данните показват, че заселването на нашия континент със сигурност минава през Балканите. И че най-ранните следи от човешко присъствие на континента са открити в един от ловните лагери в пещера в България (Козарника), който датира именно от този период - 1,6-1,4 млн години. "Имаме последователност от ловни лагери - един върху друг - твърди археологът Николай Сираков. - Най-ранните се намират на дълбочина 9,5 метра от сегашната повърхност на пещерата и нагоре в тази последователност има след това смяна на този човек след неколкостотин хиляди години. Откриваме го през следващия период на средния палеолит с един известен представител, малко по-късен - т. нар. неандерталец - хомо неандерталензис". Това е започнало преди около 200 хиляди години, продължава до около 40 хиляди години, където вече има пластове от късния палеолит. Те са интересни с това, че за пръв път в тях има данни за появата на съвременния тип човек или модерния човек, когото антрополозите наричат разумен човек. От гледна точка на антропологията, анатомията, физиологията и неврологията този човек не се различава от нас. Има същите интелектуални способности, капацитет, възможности.

Белоградчик - люлка на цивилизацията

Отдалечените във времето векове, които изследователите на палеолита отчитат в милиони и стотици хиляди години, се оказват изключително интересни. На този етап от проучванията може категорично да се твърди, че населяването на Евразия започва през днешните български земи. И Белоградчик - поне засега - е първата известна спирка по дългия път към днешната ни цивилизация.

Константин Събчев Фото - Интернет

В благоустроената пещера"Магура"-също в Община Белоградчик, намираща се до Рабишкото езеро/единственото тектонско езеро в България/ може да се наблюдават праисторически рисунки на хора.От другата страна на пещерата, се намира винарска изба "Магура", която работи предимоно за износ, в дегустационния център на която може да опитате различни вина и да си закупите за спомен. Пещерата се намира в северозападна България, на 17 км. от гр. Белоградчик. Издълбана е във варовиковата Рабишка могила (461 м. надморска височина). Една от най-големите пещери в страната-обща дължина на откритите досега галерии е около 2500 м. Състои се от главна галерия и три странични разклонения. Пещерата притежава богати по форма и размери образувания-сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови джобчета, пещерни бисери, “пещерно мляко”. Освен с красотата си и с внушителните си размери, впечатляват “Големият сталактон” - височина над 20 м. и диаметър на основата 4 м., и “Падналият бор”-това е най-големият сталагмит в изследваните български пещери с дължина над 11 м. и диаметър в основата 6 м. Според геоложки проучвания, образуването на пещерата Магура е започнало преди около 15 млн. г. Всъщност в една от залите са разкрити праисторически рисунки, издълбани в скалата и изрисувани с прилепно гуано. Фигурите изобразяват танцуващи женски силуети, танцуващи и ловуващи мъже, маскирани хора, богато разнообразие на животни, звезди, оръдия на труда, растения. Рисунките датират от различни епохи - епипалеолит, неолит, енеолит, начало на раннобронзовата епоха. Слънчевият годишен календар от късния енеолит и добавки през раннобронзовата епоха са с голяма точност и прецизност на записите. Чрез рисунките са се съхранявали информациите за регионалния календар и празниците с техните символични и конкретни персонажи.

Килийно училище-с.Рабиша

Около 1790 г. от град Неготин в Сърбия пристига за свещеник в село Рабиша поп Йоаникий и в следващите години се построява килийното училище при черквата. В началото на 30-те години на 19-ти век селските първенци измолват от турските власти разрешение за разширяване на черквата „Св. Илия” и строеж на самостоятелна пристройка за просветни нужди в двора на черквата. През 1833 – 1834г. сградата е построена, а от следващата 1835г. килийното училище е официално открито. От тази година датира и просветното дело в с. Рабиша. По време на Белоградчишкото въстание от 1850г. има спомени за запалване на килийното училище, което по-късно е било възстановено. Сградата на килийното училище е двуетажна. Целият долен етаж е една стая с неподвижни нари и служи за спане на учениците. Горният етаж има една голяма северозападна стая, която е предназначена за занималня и една североизточна малка стая за даскала, а вратите на двете стаи водят към малко коридорче, чийто изход е обширен чардак. Архитектурният стил на килийното училище е в неразривна връзка с българската възрожденска къща.

Белоградчишките скали са красиви скални образувания край едноименния град. Един от уникалните природни феномени, който няма аналог в света. Тази скална приказка се простира от запад на изток от връх Ведерник около град Белоградчик, село Боровица до село Белотинци. Районът е с дължина около 30 км. и ширина от 3- 6 км. Белоградчишките скали са впечатлаващи не само със своята възраст над 230 млн. години, но и с десетките легенди за причудливите природни форми, като Мадоната, Монасите, Конникът, Ученичката, Дервишът, Мечката, Адам и Ева, Хайдут Велко, Замъкът, Кукувицата, Гъбите, Лъвът, Камилата, Тракийската богиня Бендида, Орфей и Вкаменената сватба, и мн. др. Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта на БТС. Преди около 230 млн. години (в края на палеозойската ера) в този район се наслоили песъчливо-мергелни скали. По-късно те били залети от море, на дъното на което се отлагали довлечените от реките пясък, чакъл и глина. С течение на времето тези материали били свързани от силициева или пясъчно-глинеста спойка. Така се получили конгломерати и пясъчници, известни като пъстър пясъчник (бундзандщайн). Поради обагрянето с железен окис те придобили червеникав оттенък. През юрския период върху пясъчниците се наслоили сиви и кремавобели варовици. Те изграждат челата на сегашните Белоградчишки Венец и Ведерник. При нагъването на Стара планина този район се превръща в суша. В най-високата му част се появили пукнатини, където започнала разрушителната работа на водата, ветровете и колебанията на температурата. Тази дейност достигнала до пясъчниците. Поради нееднаквата им твърдост те се рушали неравномерно. Така в продължение на милиони години се създали причудливите форми на Белоградчишките скали. В пясъчника и варовика се образували и над 100 пещери, богати на красиви образувания, пропасти,пещери и интересна фауна. Най-известната пещера - Магура (дължина над 2 500 м) е благоустроена - осветление, обезопасителни съоръжения. Заедно с района около нея е обявена за природна забележителност.

Крепостта „Калето“ е една от най-добре запазените крепости в страната. Използвайки естествената непристъпност на скалите, през I-III век римляните поддържат тук крепост за охрана на стратегическите пътища, които пресичат района. В късната античност тя е част от отбранителната система на Римската, после Византийската империя, изградена по северните склонове на Стара планина. Крепостта е доизградена от българите. Значението и нараства след обособяването на Видинското царство, включващо териториите на днешна Северозападна България, части от Източна Сърбия и Югоизточна Румъния. Една от последните крепости (тогава с име Белград), завладяна от турците в края на XIV век. Последните настаняват тук гарнизон, играещ важна роля в охраната на западните области на държавата и в потушаването на въстанията на българското население.

Тракийско кале

Намира се на 300м на юг от Белоградчишката крепост, сред борова гора, върху скала.Запазени са части от защитната стена. До руините на укреплението е построено метално стълбище с обезопасителен парапет. Площадката на укреплението не е обезопасена. От това Кале се открива невероятна гледка 360градуса, към долината със скалите, Стара планина.Калето е част от охранително-сигнални укрепления на траките, които са характерни със сух каменен градеж.Останки от следващото Кале/нар.Градище/ се намира още на юг, на една височина преди с.Крачимир.Макар и отдалечени на километри между тях има зрителен контакт, който е най-ясно се вижда с бинокъл. Калето за сега е подценено, за сметка на голямата Белоградчишка крепост, доизграждано е по време на Римската империя, след като тези територии са завладяни и преди да се изгради голямата крепост.Липсват каквито и да било указателни табели насочващи туристите към обекта, но екскурзоводите от крепостта ще ви насочат.Няма информационно табло представящо ролята и функциите на укреплението. До обекта има дотъп за автомобили и малък паркинг. Непосредствено до него има изградена панорамна площадка.В близост до Калето се намира-Белоградчишката обсерватория.

Местност Анище

С голямо културно-историческо значение и обект на масови туристически посещения е местността Анище, която се намира непосредствено до пътя Салаш - Белоградчик на 2 км. източно от село Граничак. Тук са открити останки на разрушено антично селище, представляващи отделна постройка състояща се от 4 стаи. От горепосочената сграда се намира и втори ансамбъл подобен по разположение на първия. Намират се и множество фрагменти от глинени съдове, монети от III век, накити. Счита се, че това е римска вила, разположена на пътя Рациария-Наисус (сега Ниш), вероятно разрушена от варварските нашествия в края на III и началото на IV век.

Белоградчишките скали като светилище и център на древна духовна култура ще бъдат представени чрез нови туристически маршрути. Скални изображения на знаци са открити на поне десетина места, където са извършвани жречески ритуали, описани в току-що излязлата книга на 29-годишния инженер Кирил Кирилов от Белоградчик. Чудото на природата ще бъде видяно в нова светлина от туристи и гости на малкия град от Северозапада, оказал се център на Балканския полуостров. Кирил Кирилов започва да проучва феномена на Белоградчишките скали преди повече от 10 години след посещение на пещерата „Магура“. Рисунките на първобитните хора там толкова го заинтригуват, че той търси и чете всичко за древните култури. Обикаля и намира много от знаците на магурските рисунки, изсечени върху скалите. Така открива фигура в крепостта „Калето”. “То представлява огромен човек с ръце в полукръг около главата. Това е точно стилът на магурските рисунки, който е уникален и лесно разпознаваем. Моето лично предположение е, че това е образът на самия Бог Бел – Бога Слънце като „бел” означава светъл, сияен”, обясни Кирил Кирилов. Друго енергийно място с древни знаци се намира при т.н. Чачин камък, откъдето гледката е невероятна. Тук Кирилов разказва за фигурата, изображение на Божието триединство, за окото, което наблюдава и променя света.


Туризмът ще бъде различен, когато тези знания стигнат до хората , смята Кирилов. “Сега вече като се знае, че скалите са били средище на древна и то развита култура, религиозни и култови практики, които са имали огромно значение не само за народите от Балканите , но и за останалите части на света, вече погледът ще бъде съвсем различен и вниманието, което ще им се отделя ще бъде на съвсем ново равнище”, смята Кирилов.

Белоградчишката обсерватория е една от двете обсерватории на Института по астрономия, наред с Роженската.

Желателна е предварителна уговорка тъй като посещенията не винаги са възможни!

Дневни посещения: На посетителите са предоставя възможността да разгледат обсерваторията, нейната колекция от постери на интересни небесни обекти, както телескопите и оборудването. Изнася се кратка беседа за астрономическите наблюдения провеждани на обсерваторията. Професионален астроном ще отговори на всякакви въпроси от областта на астрономията.
Входна такса за дневни посещения:2 лв за възрастни, 1 лв за деца и ученици

Вечерни посещения: Възможност за наблюдение на интересни небесни обекти през телескопите на обсерваторията. Наблюдения са възможни само нощем, при ясно и безоблачно небе. Входна такса за нощни посещения: 3 лв за възрастни, 2 лв за деца и ученици
GSM: 0878 602 682 Tel: (+359) 936 5 33 72 e-mail: aobel@astro.bas.bg

Музеи:
Белоградчишки исторически музей - разполага с фонд от над 6000 експоната. . Историческият музей в град Белоградчик е основан през 1970 г. и се помещава в "Пановата къща" - образец на западно българската възрожденска архитектура. Този паметник на културата е построен през 1810 г. и е запазил възрожденския си лик и до днес. Експозицията в музея е посветена на Османския период и Възраждането и отразява развитието на занаяти като златарство, дърворезбарство, абаджийство, терзийство, мутафчийство, грънчарство, медникарство. Основният фонд включва над 6000 експоната. Голяма част от експозицията акцентира върху въстанието срещу турския поробител от 1850 г. с център град Белоградчик – едно от най-масовите въстания в българските земи. Маркирани са и събитията, свързани с освобождението на Белоградчик от робството и тези със сръбско-българската война от 1885 г. Музеят разполага с богата колекция на монети и икони. Показан е домашния бит, народни носии и предмети на бита. Женските накити - обеци, невестенски венци, пръстени и наушници са богато украсени с цветни стъкълца, седеф и висулки. В дворът на музея са експонирани антични надгробни паметници. Тел.0936/34-69

Природонаучен музей с експозиция от 520 експоната и фонд от още 2500 /общо 3000/, представя най-атрактивната част от богатото биологично разнообразие на цяла Северозападна България.Експонатите са подредени на екологичен принцип, което позволява да се добие ясна представа за взаимоотношенията в природата. Увлекателните беседи съобразени с възрастта и интересите на посетителите представят занимателни и любопитни страни от съществуването на живия свят. Музят разполага и с фототабла които показват прекрасни гледки от белоградчишките скали. В музея функционира и стационар към орнитологичната централа на БАН, изучаващ живота и миграцията на птиците. Чести посетители са студенти, дипломанти и научни работници, които могат да намерят тук фотодокументи, обобщени данни от теренни проучвания, както и богата специализирана библиотека. Намира се в парковата зона на гр.Белоградчик, на прочутата "Алея на здравето".В началота на алеята стигате до мястото с панорамна гледка-нар.Мислен камък.Над него е едноимения ресторант-Мислен камък, където може да пиете кафе на откритата тераса или да се храните, съзерцавайки скалите. . Тел.0936/32-31

Художествена галерия-Картинната галерия е открита през 1983г.Фондът разполага с над 180 платна. Сред тях са произведения на Майстора, Стоян Венев, Иван Христов, Йоан Левиев, Бахит Бапишев. Тел.:0936/30 - 42