Белоградчѝк (изписване до 1945: Бѣлоградчѝкъ) е малък град в област Видин, Северозападна България. Той е административен център на едноименната община Белоградчик. Населението на града към 2009 година е 5 334, жиеещи на териториията на това древно място, от където се е зародила европейската цивилизация.
Пещера "Козарника",-започнати разкопки съвместно с френски специалисти -датирана човешка дейност от над 1 300 000години.Това е най-старата човешка дейнст, до сега позната на територията на континета Европа.
Белоградчишките скали - тази скална приказка - се простират (от запад на изток) от Ведерник, около гр. Белоградчик, с. Боровица, до с. Белотинци. Районът е с дължина около 30 км и ширина 3 км. Много от скалите са свързани с интересни легенди. Централната група скали е разположена южно от Белоградчик. Тук са най-интересните и внушителни образувания в района - Адам и Ева, Ученичката, Мечката, Овчарчето, Дервишът, Първа плоча, Камилата, Гъбите, Кукувицата, Червената стена, Мадоната, Кон- никът, Монасите, Мислен камък, Хайдут Велко, Боров камък и много други. Обявени са за природна забележителност. Втората група е разположена западно от града. Ска- лите тук имат алпийски вид, ограждат големи пропасти. Най-известните скали са Збеговете, Еркюприя, Борич. На около 4 км източно от града се намира третата група, която обхваща скалите около Латинското кале и Липенишката пещера. Четвъртата група се простира между селата Боровица и Фалковец. Тук са известният Боров камък (обявен за природна забележителност), Червеният камък, Пчелин камък, Торлак, Момина скала. Последната група е разположена около селата Гюргич и Белотинци.
Други забележителности:
Празникът на града е на Петровден-края на м.юни.Има разнообразна културна и фолклорна програма.
Друго значимо ежегодно събитие е тридневният фолклорен фестивал „От Тимок до Искър – по стъпките на траките“, който се провежда през месец септември. По тези места са живяли тракийското племе трибали-единствените, които Александър Македонски не успява да покори, укрепени сред непристъпните скали и планински вериги и сключва с тях мирен договор, преди да се отправи на известния си поход към завладяването на Азия. Фестивалът започва с тракийско шествие от известната белоградчишка крепост под съпровода на овчарски гайди и други музикални инструменти, докато участниците, облечени в традиционни тракийски костюми, преминават през града. Зрелището придобива мистериозен характер с появата на участници в костюми, с маски и факли в ръка. За онези, които желаят да се присъединят, се раздават свободно маски, костюми и факли. Тракийската богиня Бендида е почетена с празненство, при което в скалите, огньовете и под светлината на факлите в местността „Панаирище“ се пресъздава легендата за божеството, заедно със спектакли като „Орфей и вкаменената сватба“ или „Тамирис и музите“. Пресъздават се и битките между съперничещите си племена, като се използват импровизирани оръжия като копия, мечове, лъкове, щитове и тояги. Фестивалът включва и други спортни съревнования – хвърляне на копие и диск, стрелба с лък, надбягване с коне и прескачане на огньове. Победителите в тях биват увенчавани с корона от млада жена в ролята на богиня Бендида. В местността „Панаирище“ е отделено специално място и за грънчарството, където занаятчиите показват своите умения и тайните на това изкуство.